``Днес, 146 години по-късно, Националната библиотека е много повече от институция. Тя е жив организъм, който диша с ритъма на времето, в което живеем. В празничния ден, правейки равносметка за изминатия път, е логично да разсъждаваме и за нейното бъдеще.`` Това каза в своето слово по време на тържеството по случай 146-ата годишнина от основаването на Националната библиотека ``Св. св. Кирил и Методий`` (НБКМ) директорът й проф. д-р Красимира Александрова. Събитието се състоя в Централното фоайе на институцията.

``Днес отбелязваме 146 години от основаването на Националната библиотека на България. Библиотеката, която не само съхранява книжовно-документалното наследство на нацията, но и вдъхновява бъдещето ни.Това е празник на знанието, на духа и на вековната неутолима жажда за просвещение, част от националната ни идентичност``, отбеляза директорът на библиотеката.

По думите й след Освобождението, когато младата българска държава започва да се съгражда с далновидност за бъдещето на един свободен народ, идеята за създаване на публична библиотека е сред първите инициативи, плод на дръзновението на хора като Михаил Боботинов, граф Пьотър Алабин, Марин Дринов и редица други.

``На 10 декември 1878 г. отваря врати първата обществена библиотека в Следосвобожденска България. Това просветителско дело е подкрепено от представители на българското духовенство, държавната администрация, учители и общественици``, обясни проф. Александрова.

``Последните години с вълнение и интерес наблюдавам как тя - Библиотеката се превръща в актуално място, в част от градските легенди. И това е не само заради премиерите на книги, множеството изложби и други събития, които изпълват културния й календар, и защото все повече хора избират Националната библиотека за свой личен оазис за четене, учене и общуване``, сподели директорката на институцията.

По думите на проф. Александрова визията за развитието на Националната библиотека трябва да се основава на тяхната мисия, която може да се формулира по различни начини, а именно - съхранение и достъп на публиките до библиотечните колекции, трансформиране на наличния фонд в живи и достъпни архиви, както на традиционните, така и на цифровите документални форми. 

``Моето мнение е, че на този етап трябва да се фокусираме към възможностите на изкуствения интелект в сферата на рутинните процеси, а след това да мислим за създаването на съдържание``, коментира проф. Красимира Александрова във връзка с въвеждането на изкуствения интелект и възможностите и заплахите, които го съпътстват.

В своето слово директорката на институцията акцентира, че тя е не само хранилище, това е лаборатория на духа.

``Както някога основателите на Библиотеката са създавали културни устои за поколения напред, така и днес ние сме отговорни пред поколенията след нас, и независимо от предизвикателствата едно е сигурно - библиотеката не може без хората, които работят в нея - без хората, които дишат чрез книгите и мъдростта й``, завърши проф. Александрова.